Генеральная проверка - [4]

В эту минуту подошел царь в сопровождении своих

[В сканируемом экземпляре книги оторвана часть листа. Недостающий текст заменен на болгарский оригинал.

В този миг пристигнал негово величество, придружен от сестрите си. Минал през коридорите от единия край на театъра до другия и се явил право при Стамболийски развълнуван и запъхтян. Свитата от министри и вестникари се отдръпнала почтително, за да стори място на монарха. Настъпила дълбока тишина. Тогава негово величество подал ръката си на Стамболийски:

— Моите съчувствия, господин премиер!.. Много се радвам, че излязохте невредим!.. Искрено се радвам! От сърце се радвам!

— Благодаря ви, ваше величество! Такава е логиката на историята — един гледа сватба, други — брадва!

— Да, вие сте прав, господин премиер… Има ли пострадали?

— Не, ваше величество.

— Много се радвам! Искрено се радвам!

— О, темпора, о, морес, ваше величество! — обадил се пак Журналиста, който стоял в първата редица на вестникарите. — Ще можем ли да съобщим мот а мо за събитието, което стана тая вечер в Народния театър? Или ще се задоволим само с едно кратко антрефиле?

Никой не му отговорил. През това време пристигнали пожарникарите и помолили официалните лица да се оттеглят на по-безопасно място, докато правят оглед на застрашената ложа, изпълнена с трески и вар и парчета от избухналата бомба.

След половин час продължило представлението. Министрите и царят със сестрите си отишли. Било унило и вяло до края на тържеството. Не ръкопляскали и не викали «бис».]

2

В течение нескольких дней газеты писали о покушении, строя различные догадки относительно личности злоумышленника. Припоминались события 1922 года, когда оппозиционные партии «черного блока» пытались провести съезд, чтобы «прощупать почву». Прощупывание кончилось тем, что земледельцы[3] созвали «съезд свекловодов» и под улюлюканье преподали дубинками урок любителям съездов. Они били их, обрезали им бороды, разгоняя их сборище. Но все это было в минувшем году, печальном и тяжелом. И вот теперь, в феврале, это таинственное покушение. Казалось, людьми и их страстями управляет какая-то мистическая сила. И не

[В сканируемом экземпляре книги оторвана часть листа. Недостающий текст заменен на болгарский оригинал.

Сякаш някой тайно направляваше и хората, и страстите им. И нямаше кой да тури край на съзаклятията.

Няколко дена шумя и крещя жабешкото блато. След туй изведнъж утихна — бяха подпалили Народния театър. На четвъртото представление «Апотеоз на родното драматично изкуство» една лоена свещ беше турила край на великолепната сграда, с която се гордееше столицата. Цяла нощ горя огромният корпус, като осветяваше улиците и кварталите наоколо, и стана причина за още много догадки и коментарии, които вълнуваха и публиката, и държавниците, докато на края хвърлиха впната на лоената свещ, взела участие в реквизита на представлението.

След това започна всекидневието — тихо, кротко, със студени мъгли и болести. И чак към пролетта отново се надигна оживлението — бяха насрочили парламентарии избори за 22 април. Министър-председателят обичаше символиката — зимата си отива, идва пролетта — природата се обновява… Напред към изборните урни, към обновлението! Така пишеха и «Земеделско знаме», и останалите вестници. Така пишеха и опозиционерите, защото и те се позоваваха на природата, която се обновяваше под влияние на слънцето и на южния вятър. И люто се заканваха на премиера и на министрите му задето нищо не бяха свършили досега. Критикуваха го отляво и отдясно. А той запазваше с огромни усилия спокойствие и често си спомняше предупреждението на Журналиста, който му беше казал на юбилея: «Мементо мори, екселенц!» («Помни смъртта, екселенц!») Добре го бяха измислили лисиците, но аз ще им дам едно «Мементо мори»!]

— С блоком правых мы справимся легко, Сандьо, — говорили ему министры, — у них и народу-то — раз, два и обчелся. Но как нам договориться с коммунистами? Уж очень они наседают на нас.

— С коммунистами? — рассмеялся Стамболийский. — Вы разве не читали их резолюцию от двенадцатого числа этого месяца?

— Какую резолюцию?

— Отстаешь от событий, господин Томов. Это не я тебя, а ты, как военный министр, должен меня о таких вещах уведомлять!

Премьер-министр нажал кнопку звонка и потребовал принести ему папку с текущими документами. Когда ее принесли, он заставил военного министра вслух прочитать этот документ. Немного сконфуженный, министр взял папку и начал запинаясь читать. Постепенно углубляясь в чтение, он пришел в себя. Стамболийский в это время барабанил по столу пальцами и пощипывал торчавшие кверху усы. Его забавлял вид военного министра, читающего коммунистическую резолюцию. Самому ему документ нравился — в нем чувствовалась и политическая прозорливость, и признание его, Стамболийского, политики, как бы товарищи слева ни кривили душой… Хотят они того, или нет, но им придется считаться с силой Земледельческого союза. Поэтому-то они и провели расширенное заседание своего партийного совета. Провели потому, что туго приходится, а не ради красивых глаз Стамболийского.

— Читайте, читайте, Томов! — барабанил он пальцами по столу.