Операция "Озирис" - [5]

Тя погледна плановете на масата. Местоположението на входния тунел към Залата на летописите от изток към запад и разкопките на АСН бяха ясно отбелязани, както и друг, по-дълъг тунел откъм север.

Той пресичаше отдолу съвременния път и водеше - тя осъзна това - право до палатката, в която се намираше в момента.

Мейси се обърна към дървената кабина. Панелът пред нея беше закрепен за панти и в него имаше грубо изрязана дупка, служеща за ръкохватка. Тя пъхна ръка в дупката и разтвори панела.

Сега вече знаеше къде са изчезнали тримата мъже. На­долу. Подвижна стълбичка се спускаше в шахта; дъното ѝ на повече от шест метра надолу беше слабо осветено. Мар­кучът, изхвърлящ изпаренията от генератора, се издигаше по единия ръб на шахтата, машината сега се чуваше ясно.

Както и някакви гласове.

Те се приближаваха.

Възбудата напусна Мейси, заменена от страх. Някой извършваше свои собствени тайни разкопки, опитвайки се да изпревари АСН в намирането на Залата на летописите. Опитвайки се да намери Пирамидата на Озирис за себе си.

Което означаваше, че ако я хванат тук… тя беше в опасност.

Какво можеше да направи? Да каже на някого - на Бъркли или на Хамди? Но Гамал явно беше замесен и те щяха да по­вярват на него, а не на нея. Нуждаеше се от доказателство…

Тежестта в джоба на бедрото ѝ. Фотоапаратът.

Тя го измъкна и го включи. Очакването обективът да се разгъне и екранът да светне никога не ѝ беше изглеждало толкова продължително.

Откъм шахтата се чу тракане. Някой се изкачваше по стълбата.

Със свито гърло от нарастващата паника, Мейси снима четирите папируси, после наведе апарата, за да снима пла­новете. Щрак…

- Какво е това, по дяволите? - Викът идваше отдолу, ак­центът беше американски. Типът със сакото от змийска кожа. Беше видял светкавицата.

Още един вик. Охранителят отвън. Мейси чу как стъп­ките му се приближават към палатката. Тракането от подвижната стълба беше по-силно, по-бързо, сякаш мъжът се беше забързал.

Тя побягна.

Охранителят дръпна платнището на входа на палатката - точно в момента, в който Мейси профуча оттам, като го блъсна встрани и спринтира към храма. Премина през пласт­масовата мрежа, преди той да е успял да си възвърне равно­весието.

- Хей! - извика тя, надявайки се някой от разкопките на АСН да я чуе, но гласът ѝ беше заглушен от говорителя на шоуто. Отзад Шабан крещеше заповеди да я хванат.

Ужасът ѝ придаде сили. Тя заобиколи руините; мрачният лабиринт на Храма на Сфинкса се простираше по-долу, злокобно просветващ в червено и зелено. Някой стоеше на алеята…

- Доктор Хамди! - изкрещя Мейси. - Доктор Хамди, помощ!

Хамди се спря объркан, през това време тя прескочи пролуката и се приземи пред него.

- Какво става, госпожице… Мейси, нали?

- Там - изпъшка тя. - Те копаят, опитват се да ограбят Залата на летописите!

- Какво? Какви ги говорите?

Мейси погледна назад, където охранителят тъкмо заоби­каляше горния храм и се спря несигурно, когато забеляза Хамди.

- Онзи тип с белега, Шабан, това е негова работа! Той има четвърти свитък - снимах го! - Тя натисна бутона, за да му покаже изображението. - Вижте!

Объркването върху лицето на Хамди се смени със смайване.

- Разбирам. Елате с мен. - Той я докосна по ръката…

И я стисна, болезнено силно.

- Хей, какво… - Мейси се опита да се отскубне. Той я стисна още по-силно. - Пуснете ме!

Той не обърна внимание на виковете ѝ. Типът със сако­то от змийска кожа се появи в полезрението им.

- Дръж я там! - извика той.

Хамди дръпна Мейси към пролуката. Тя се опита да го удари по лицето, но той отби ударите ѝ със свободната си ръка. Охранителят тичаше към тях…

Тя изщрака с фотоапарата в лицето на Хамди. Той треп­на, заслепен от светкавицата - и Мейси заби острия ръб на апарата в основата на носа му. Последва още един удар в челото му - и тя се изтръгна от здравата хватка.

Охранителят прескочи пролуката, блокирайки пътя ѝ към Сфинкса. Вместо това тя побягна по алеята - и видя как два­мата охранители на портала на комплекса се втурват към нея.

Те всички бяха замесени!

Тя промени посоката си, като скочи към северната сте­на на Храма на Сфинкса и побягна покрай нея. Усещаше неравността на древните, засегнати от ерозията камъни под краката си.

- След нея! - извика американецът. Първият охранител я последва край стената. Двамата отпред също промениха посоките си на движение с намерението да прескочат рова, отделящ храма от горното ниво на комплекса, и да я хванат.

Стената беше висока близо четири метра, твърде много, за да скочи долу…

Вместо това тя се спусна от наклонената стена под ъгъл - колкото да докосне върха на разрушения каменен стълб метър и половина по-долу, после скочи и потъна в мрака от отвъдната страна. Болката експлодира и в двата ѝ крака при сблъсъка им с почвата. Тя падна, от джоба ѝ се изсипаха те­лефонът и някакви дребни монети и се изтъркаляха надалеч.

Охранителят скочи върху стената подир нея…

Осветлението се промени, червените лъчи от прожекто­рите внезапно изчезнаха. Протегнатият крак на мъжа не улу­чи горната част на стълба. Другият му пищял се удари в ка­менния ръб и тялото му с въртене полетя надолу, стоварвай­ки се тежко върху твърдата земя. Той извика и хвана нара­нения си крак.