Операция "Озирис" - [3]

Гамал пристъпи през портала, за да го поздрави.

- Господин Шабан - каза той, - голяма чест е за мен да ви видя отново.

Себак Шабан нямаше време за любезности.

- Разкопките изостават от графика.

- Доктор Бъркли каза…

- Не тези разкопки…

Гамал успя да скрие притеснението си, когато Шабан се обърна право към него и го погледна. Стар белег от из­гаряне минаваше през дясната му буза - от онова, което беше останало от ухото му, до горната му устна, кожата беше грапава и леко лъщяща. Белегът беше издърпал на­долу външното крайче на долния му клепач, разкривайки розовата тъкан отвътре. При предишните им срещи шефът на охраната се беше убедил, че Шабан много добре съзна­ва какъв е психологическият ефект от белега му върху околните, и ги удостояваше с неповредената, сравнително представителна лява част на лицето си, докато не решеше да изрази неодобрението си нагледно, чрез завъртане на главата си.

- Има леко закъснение. Много леко - каза той. - Част от тавана се срути. Вече го укрепихме.

- Покажи ми - нареди Шабан, пристъпвайки към портала.

- Разбира се. Елате с мен. - Гамал хвърли бърз поглед към другия мъж, който ги последва.

- Моят бодигард - каза Шабан. - И приятел. Господин Кротал.

- Кротал? - повтори Гамал несигурно.

- Боби Кротала - каза бодигардът. Произношението му беше по американски провлачено. - Това е индианско име, на чероките. Някакъв проблем?

- Не, изобщо - отговори Джамал, като си мислеше, че човекът прилича повече на каубой, отколкото на индианец. Поведе ги по алеята. - Оттук, моля.

*

Смешният, предвзет дикторски текст, съпровождащ светлинно-звуковото шоу, леко беше повдигнал настроение­то на Мейси, когато тя, подала глава над северната стена на храма, забеляза Гамал от укритието си в сенките.

С него имаше още двама души; единият беше грозноват тип с мазна коса с прическа в стил осемдесетте години и сако от змийска кожа, а другият ѝ бе познат. Господин Шарман, Шабан или нещо подобно? Тя беше виждала мъжа с обезоб­разеното лице за кратко в началото на разкопките - той беше свързан с религиозната организация, финансираща ги съвме­стно с АСН. Вероятно беше тук, за да се срещне с Бъркли.

Тримата стигнаха до ъгъла на по-малкия храм, където Гамал спря и погледна към Сфинкса - почти крадешком, както се стори на Мейси. Студеният поглед на мъжа със са­кото от змийска кожа се плъзна през нея, докато той оглеж­даше местността, после неочаквано се върна обратно. Тя неволно потрепери. Нямаше представа защо - тя имаше пра­во да бъде на това място и не беше направила нищо неред­но, - но докато рационалната част на съзнанието ѝ казваше на останалата част от тялото ѝ да се отпусне, той отново от­мести погледа си.

За изненада на Мейси преди да се спусне по рампата към Сфинкса, Гамал прескочи пролуката между нея и по-горното ниво от съоръжението на Сфинкса, и изчезна от по­гледа ѝ. Останалите мъже го последваха.

Странно. Горният храм беше с повече от хиляда години по-млад от по-големия си съсед, рожба на Новото царство от 1400 година преди новата ера, и макар че беше в относи­телно по-добро състояние от Храма на Сфинкса, бе много по-маловажен в историческо отношение. Защо Гамал ще му прави тайно посещение? При това по тъмно?

Тя видя върховете на главите на мъжете, докато те кра­чеха към вътрешността на храма и продължиха отвъд него. Сега тя вече беше наистина заинтригувана. Там нямаше нищо. Къде отиваха те?

Мейси се измъкна от храма и проследи с очи как трима­та мъже заобикалят руините по-горе. Някакъв детински де­тективски инстинкт я подтикна да се опита да разбере как­во правят, но тя му се съпротивляваше - докато откъм Сфинкса не долетя вик. Бъркли крещеше на един египетски лаборант, който беше изпуснал някакъв сандък.

Да ги вземат мътните, помисли си тя. След като Бърк­ли продължаваше да се държи като задник, тя не искаше да е близо около него. Вместо това се изкачи по рампата и ско­чи в горния храм.

Над нея проблеснаха зелените линии на лазерни лъчи, проектиращи йероглифи върху пирамидите, докато говори­телят пееше възхвали за Озирис, безсмъртния цар-бог от египетската митология.

- Да, да, това вече съм го чувала - прошепна Мейси, до­като надзърташе покрай стената на храма.

Част от северния край на платото беше преградена от оранжева пластмасова мрежа - там, където се извършваха ремонти по високата стена. Сред купчините тухли и камари натрошен камък се виждаха две малки кабини и наподобява­що палатка съоръжение. Това беше толкова обичайна гледка, че Мейси досега не ѝ беше обръщала никакво внимание. Не изглеждаше някой да върши каквато и да било работа там.

В момента обаче там имаше някой. Подобно на мъжете при портала, други охранители патрулираха из района, за да са сигурни, че никой турист няма да се доближи до Сфинк­са. Обаче мъжът, който очакваше Гамал и останалите, не беше патрулиращ. Той охраняваше строителната зона.

Осветлението се промени, още повече лазерни и прожекторни лъчи прорязаха черното небе. Охранителят на­блюдаваше монитора и се извърна, когато посетителите се приближиха. Размениха няколко кратки думи и той ги пус­на да минат през мрежата.