Операция "Озирис" - [4]

Гамал достигна палатката и издърпа настрани платни­щето на входа, разкривайки светлините във вътрешността.

Другите двама се промушиха вътре и след нов потаен по­глед назад Гамал ги последва. Мейси отскочи зад стената на храма, чудейки се дали я е видял, преди да съобрази колко глупава е тази мисъл. И да я е видял, какво от това?

Тя отново надзърна навън. Охранителят се разхождаше по периметъра на мрежата и изглеждаше отегчен. В проце­пите покрай платнището на входа на палатката се забеляза­ха движения.

Изведнъж те престанаха.

Мейси продължи да гледа, но те не се възобновиха. Как­во правеха хората вътре? Освен ако тримата не се бяха стру­пали един върху друг в единия край, палатката не беше достатъчно голяма, за да не се виждат. Тя изглеждаше празна, но Мейси не разбираше как е възможно това. Точно зад па­латката беше високата стена.

Обаче тя забеляза нещо друго - тънко стълбче дим. Не, не дим - пáри, издигащи се от края на един маркуч. Но там не се виждаше никакъв генератор.

В такъв случай откъде идваха пáрите?

Вече доста заинтригувана, тя заобиколи ъгъла, при­държайки се ниско зад купчина пръст. Но бързо осъзна, че потайността ѝ е безсмислена; за да достигне до строителна­та площадка, трябваше да прекоси голямо открито простран­ство, и освен ако охранителят не беше сляп, нямаше как да не я види.

Но след няколко мига можеше и да ослепее…

Тя знаеше какво следва в светлинно-звуковото шоу, тъй като го чуваше всяка вечер. Говорителят щеше да започне разказа си за Хуфу, строителя на Великата пирамида - и светлините за малко щяха да спрат, преди да осветят мону­мента на Хуфу в целия му блясък.

Мейси затвори очи, изчака.

Светлините изгаснаха.

Тя отвори очи отново и хукна към палатката. Само се­кунди преди Великата пирамида да светне като фар…

От колоните прогърмя драматична музика, Великата пирамида блесна на северозапад. Мейси достигна дупката в мрежата и се скри зад една от купчината тухли. Огледа се и видя как охранителят зяпа обляното в светлина съоръжение.

Тя си пое дъх, развълнувана за пръв път след пристигане­то си в Египет. Това беше истинска тръпка, това беше забавно!

Обзета от нервен кикот, тя погледна към палатката. От толкова близо вече можеше да чуе пухтенето на генератора - но това беше само слабо, странно ехо. Тя провери отново дали охранителят не гледа към нея, и пристъпи към палатката.

Вътре нямаше никой.

- Какво става, по дяволите? - запита се Мейси на глас, докато се вмъкваше вътре. Единият край беше зает от им­провизирана кабина от талашит. Тъй като тя беше широка малко повече от метър, Майси се съмняваше, че Гамал и ос­таналите се крият в нея.

Но интересът ѝ към кабината изчезна бързо, когато видя какво има в другия край на палатката.

Върху дървена маса беше разстлан план на съоръжение. Мейси разпозна в горната му част комплекса на Сфинкса. Но това, което привлече вниманието ѝ, не беше върху масата, а над нея, закачено за планището. Големи цветни снимки, уве­личения на древни свитъци папируси. Същите свитъци, ко­ито я бяха довели тук.

Залата на летописите, хранилището на древните египетски знания, намираща се под Сфинкса и превъзхождана само от Александрийската библиотека, дълго време беше смятана само за мит. Но частно финансирани археологически разкопки в Гиза бяха открили папируси, които описваха не само самата Зала, но също така и как да се стигне до нея - през коридор, който някога се е спускал между лапите на Сфинкса. Когато беше научно потвърдено, че страниците са на повече от чети­ри хиляди години, Залата изведнъж стана една от най-горещи­те теми в археологията и египетското правителство разреши на Агенцията за световно наследство да проведе разкопки, които да проверят дали казаното в Свитъците е истина.

Проблемът беше, че както Мейси добре знаеше, на АСН бяха предадени три свитъка.

Обаче тук имаше четири.

Тя се приближи, безшумно изговаряйки думите, докато превеждаше текста. Беше научила древния език от баба си, заедно с египетската история и митология, и в края на краи­щата нейното хоби ѝ беше повлияло при избора на научна кариера. Новият свитък даваше повече информация за Зала­та на летописите, отколкото АСН беше видяла: не само за ме­стоположението, но и за съдържанието ѝ. Пишеше нещо за зала с карта, зодиак, който разкрива местоположението на…

- Пирамидата на Озирис? - прошепна Мейси невярва­що. Това беше още един от митовете на баба ѝ. Озирис беше легенда, предхождаща дори Първата династия от преди поч­ти пет хиляди години, и никъде не се говореше, че и той е имал голяма гробница, подобно на фараоните.

Но папирусът твърдеше точно обратното. Пирамидата на Озирис, гробницата на царя-бог. Нямаше и намек, че ста­ва въпрос за мит; текстът изглеждаше като истинско описа­ние на Залата на летописите.

- Виж ти! - възкликна тя, когато осъзна какво означава това. Ако Пирамидата на Озирис беше истинска, същото се отнасяше и за човека, погребан вътре. Не легендарен бог, а владетел от плът и кръв, до момента изгубен във времето. Ако тази гробница можеше да се намери, това щеше да е едно от най-великите открития в историята…