Операция "Озирис" - [24]

Мурсиелагото излезе от гаража и фаровете му блеснаха над лъскавата оранжева кожа. Колата спря пред ВИП входа, шофьорската врата се вдигна нагоре. Еди извади още една петдесетачка, за да примами момчето по-бързо навън…

- Хей! - Грант изтича на тротоара, разблъсквайки феновете си. - Спрете го! Това е моята кола!

Момчето още не беше станало от мястото на шофьора. Биячът, който на идване се беше подиграл с ръста на Еди, се втурна към него.

- Добре, почакай…

Еди го ритна с коляно в слабините и щом онзи се присви напред, той заби юмрук в лицето му, запращайки го в ръцете на колегата му. Двамата мъже се изтъркаляха на тротоара, оп­литайки се в кадифеното въже. Клъбърите веднага съзряха възможността и хукнаха към входа, настана пълна анархия.

Еди измъкна смаяното момче от колата, хвърли го върху биячите, вмъкна се в колата и спусна вратата. Превключи на скорост и тъкмо понечи да потегли, когато Грант изскочи пред колата и удари с ръце по капака ѝ.

- Няма да ми вземеш колата, човече!

Еди даде газ и колата леко скочи напред. По лицето на Грант премина страх, но той не помръдна от мястото си. Еди реши да смени тактиката, погледна в тясното огледало за обратно виждане, за да провери дали отзад има някой, прев­ключи на задна скорост и рязко потегли.

Грант едва не падна на земята, но успя да запази равно­весие. Щом Еди спря, той изтича до колата и отвори паса­жерската врата.

- Какво правиш, по дяволите?

- Някой се опитва да убие жена ми! - извика Еди. - Трябва бързо да стигна при нея - така че или влизай, или се махай от пътя ми!

Грант избра първото и лицето му отново придоби оза­дачено изражение.

- Пич? Сериозно ли?

- Сериозно!

- По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вър­вим да я спасяваме! - Леката усмивка на лицето му подсказ­ваше, че вече си се представя като истински герой в реал­ния живот. - Какво чакаш? Да тръгваме!

Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това под­кара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.

*

Нина се извърна. Доджьт все още беше зад тях и се при­ближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен - както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.

Таксиджията също вдигаше голям шум.

- За Бога - крещеше той, - спри! Задръж таксито, само ме пусни да сляза!

- Виж какво… как ти е името?

- Рикардо.

- Рикардо - каза Нина, - почти стигнахме полицейския участък. Ясно ли е? Само още една пресечка! - Тя натисна клаксона и отново премина в насрещното платно, за да из­бегне колите, спрели на кръстовището на Двайсета улица, и се сви от страх, когато срещу нея блеснаха фарове. В този миг таксито прекоси кръстовището и тя побърза да се върне в своето платно.

Доджьт също криволичеше, блъсна се в една кола и я завъртя върху тротоара. Но това почти не го забави, метал­ната решетка пред радиатора пое по-голямата част от удара.

Мейси гледаше вторачено резултата от сблъсъка.

- Господи!

- Дръжте се здраво! - Приближаваха следващото кръсто­вище… Накъде се намираше участъкът? Вляво или вдясно?

Двайсет и първа улица беше еднопосочна, трафикът се движеше на запад през Манхатън - а пътят вдясно беше бло­киран от чакащи коли.

Нямаше никакъв избор…

Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.

- Мамка му, мамка му, мамка му! - Нина се бореше с управлението, усети, че задницата поднася. Ако натиснеше спирачките, щяха да се завъртят и да ударят друга кола…

Вместо това тя завъртя рязко волана на другата страна и даде газ.

Задните колела превъртяха и изскърцаха, променяйки посоката на движение на таксито - но не беше достатъчно бързо и задницата му забърса поршето. Разнесе се адско скърцане и бронята му се откъсна.

Нина изправи волана.

- Съжалявам - каза тя на Рикардо. Той изсумтя възмутено.

Приближаващ се звук на сирени. Пулсиращи светлини, червените и бели проблясъци на полицейските буркани…

В огледалото за обратно виждане.

- Проклятие! - Участъкът се намираше в другата посока и сега те се отдалечаваха от него, отдалечаваха се от помощта.

Мейси погледна назад и се разкрещя радостно:

Да, да! - Спрелите на светофара коли се отдръпнаха, за да пропуснат полицаите. Една патрулка на нюйоркската полиция профуча с пълна скорост през кръстовището…

И на завоя беше ударена от доджа. Заби се в поршето и го смачка като картонена кутия. При сблъсъка пикапът от­късна предното колело на полицейската кола и продължи да преследва таксито.

Радостта на Мейси се изпари за миг.

- Не!

- Телефонът още ли е у теб? - извика Нина.

- Да, но…

- Обади се пак на Еди!

Мейси започна да прехвърля телефонните номера на Нина.

- Какво може да направи той?

- Ще останеш изненадана. Просто му се обади!

Мейси се намръщи, но намери номера и го набра.

- Дава заето!

- Какво? С кого говори, по дяволите?

*

Ламборгинито излетя с пълна газ от Сто и осма улица и рязко зави на юг. Благодарение на широките си гуми и сис­темата 4x4 то се държеше много стабилно на пътя, но цент­робежната сила от резкия завой отхвърли Еди към вратата. Отпред дългата права на Сентръл Парк Уест се губеше в да­лечината, а отляво самият парк тънеше в мрак.