Операция "Озирис" - [31]

Нина порови из чекмеджето за кабел, след което свърза фотоапарата на Мейси към нейния Макбук Про, за да може момичето да прехвърли файловете на твърдия диск. След по-малко от минута тя можа да разгледа подробно всички сним­ки, които беше видяла на малкия дисплей на фотоапарата.

- Значи това са трите свитъка, които са дали на АСН…

- А този са скрили. - Мейси посочи четвъртия древен папирус и увеличи изображението. - Тази част тук описва северния вход към Залата на летописите - той бил запазен само за фараона, защото според египтяните Полярната звез­да символизира владетелите и боговете. - Тя премина на следващата снимка, показвайки чертежите на конструкция­та под Сфинкса, и посочи два тунела. - Всички останали е трябвало да използват източния вход.

- …който Лоугън разкопава - каза Нина като кимаше. - Какво друго пише там?

Мейси се върна към първата снимка и увеличи долната ѝ част.

- Нещо за зала с карта… ето тук! В нея е скрита зодиакална диаграма, която, ако се знае ключът за разшифроването ѝ, подсказва как да бъде намерена Пирамидата на Озирис.

Нина отново я изгледа скептично.

- Сигурна ли си, че точно това пише?

- Сигурна съм, доктор Уайлд! - раздразнено отвърна Мейси, но се сети на кого говори. - В първия момент и на мен ми се стори странно, но точно това пише там. Диагра­мата представлява някаква карта.

Нина погледна към екрана. Първите три свитъка за За­лата на летописите се бяха оказали точни и ако на четвъртия също можеше да се вярва…

- От това ще излезе нещо огромно. Ако Пирамидата на Озирис наистина съществува, тя ще промени всичко, което мислим, че знаем за египетската история. - Тя погледна Мейси. - А мъжете, които те преследват, са сигурни в това и са готови да убият за него. - Погледът ѝ се върна към папи­руса. - Какво още пише там?

Мейси продължи да чете.

- Гробницата на Озирис, безсмъртният бог-цар, пазите­лят на… на свещения хляб на живота.

- Не ще да е безсмъртен, щом се намира в гробница - възрази Еди.

- Сложно е за обяснение - рече Мейси. - Бил е убит, като са го затворили в ковчег, след това възкръснал, отново го убили, станал безсмъртен, но никога не успял да се върне в света на живите… нещо като древна сапунена опера.

- Само че е нещо повече от това - обади се язвително Нина. - Митологията на Озирис стои в основата на цялата египетска религия. Но този текст казва ли ни как да наме­рим пирамидата, използвайки зодиакалната диаграма?

Мейси огледа останалата част от папируса.

- Не. Предполагам, че това е трябвало да се знае от жре­ците. Но със сигурност пише, че диаграмата представлява карта за гробницата.

Еди се наведе към екрана.

- Значи, ако тази пирамида съществува, онова, което е вътре, си заслужава взривяването на Таймс скуеър? За съ­кровището на Тутанкамон ли става въпрос?

- За нещо повече - отвърна Мейси. - Озирис е вдъхно­вявал всички останали фараони - той е най-великият еги­петски цар на всички времена. Макар че всички останали вярвали, че след като умрат, ще станат богове, никой от тях не се е осмелил да го засенчи, защото всъщност той решава кой от тях заслужава да премине в отвъдния живот.

- Значи всички египетски съкровища, които са били от­крити досега - каза Нина замислено, - не могат да се мерят с онова, което се намира в гробницата на Озирис. И като се има предвид колко невероятни са били някои от останалите открития…

Еди се облегна назад.

- Тогава ето ти и мотивът. Пари. Много, много пари. - Той посочи към екрана. - Влез в интернет; мисля, че трябва да хвърлим един поглед на този Храм на Озирис.

Мейси отвори браузъра и написа адреса на търсачкатаQexia.

- Не ползваш ли Гугъл? - попита Еди.

- Тази е по-яка - отвърна момичето, вписвайки в поле­то за търсене „Храм на Озирис”. Появи се „облак” от резул­тати, най-близкият се намираше в центъра, изписан с голе­ми букви. Тя кликна върху връзката и тя ги отведе на уебст­раницата на култа. През тях изникна стилизиран портрет на Халид Озир, който стоеше пред нещо, приличащо на голя­ма пирамида от черно стъкло, и им се усмихваше.

- Този го видях онзи ден! - каза Еди. - Бил е голяма ки­нозвезда в Египет.

Нина прочете биографията му.

- След това решил да се обърне към религията. Но пред­полагам, че егото му е било твърде голямо, за да стане не­чий последовател - и си създал своя собствена. - Според би­ографията му Озир беше основал Храма на Озирис петнай­сет години по-рано; сега щабът на организацията му бе в Швейцария и имаше клонове в над петдесет държави.

- Прилича ми на печалбар - каза Еди, докато Мейси прехвърляше страниците. Голяма част от уебсайта беше по­светена на продажбата на религиозни стоки и обясняването на вярванията на култа.

Мейси изсумтя саркастично, прочитайки един от под­разделите.

- Какво? Това дори не е вярно! Озирис не е бил без­смъртен, преди да умре - случило се е чак след като е влязъл в Подземния свят.

Нина прегледа останалата част от текста.

- Ха. За култ, основан на мита за Озирис, като че ли не се вълнува особено от останалите приети варианти на тези митове. Май този Озир умишлено пренебрегва всичко, про­тиворечащо на онова, което иска да каже.