Операция "Озирис" - [30]

- Да те преследват и да стрелят по теб? - попита Нина.

- Беше също като едно време - точно както не ми се искаше да бъде. Изненадана съм, че не сме в затвора.

- Донякъде трябва да сме благодарни на Грант за това. Знаеш ли как оползотвори той единствения си разрешен те­лефонен разговор? Обади се на мениджъра си. Който се оба­дил на своя адвокат, който от своя страна звъннал на кмета…

- На кмета? - възкликна изненадана Нина.

- Да. Сещаш ли се за онова благотворително събиране? Двамата се запознаха там. И тъй като кметът се скъсваше да ухажва холивудската звезда, направи си тонове снимки с него, щеше да е прекалено неловко, ако два дни по-късно новият му най-добър приятел бъде прибран на топло. - Той се усмих­на безрадостно. - Точно по тази причина днес в пресата Грант е представен като истински герой, а не като поредния арес­тант. Но всъщност сме най-задължени на Ейми.

Нина сви устни.

- Защо на нея?

- Защото тя гарантира за нас. Това, че Змийската кожа пръсна главата на онзи тип пред половината нюйоркска по­лиция, показа кои са лошите, но ако не се беше застъпила за нас, щяхме здраво да загазим.

- Да се застъпи за теб, искаш да кажеш.

Този тон му беше познат.

- О, Господи! Какво?

- Знаеш много добре какво, Еди. Тази жена - бил си с нея онзи ден, когато ми каза, че си с Грант Торн!

Той разпери раздразнено ръце.

- Да, признавам си! Но между нас няма нищо - тя ми е просто приятелка. Имам толкова много приятелки по цял свят и ти никога не си ми създавала проблеми за тях.

- Защото не си ме лъгал за тях! Още колко пъти си ми казвал, че си на работа, когато всъщност си се виждал с нея?

- О, по дяволите - въздъхна той, - не се виждам с нея! Не се срещаме тайно, за да се чукаме до припадък, ако така си мислиш.

- Какво тогава да си мисля? - сопна му се Нина, но пре­ди да получи отговор, домофонът иззвъня. Тя натисна буто­на: - Да?

- Доктор Уайлд, аз съм, Мейси.

- Качвай се горе. - Тя натисна бутона за отключване на входната врата и се обърна към Еди. - Ще го обсъдим по-късно.

- Няма какво да обсъждаме - сопна се той. - Тя просто ми помага за нещо, ясно ли е?

- Защо не помоли мен да ти помогна? Нали това се очак­ва от съпрузите - да си помагат един на друг.

- Става въпрос за съвсем друго нещо.

Нина понечи да го попита за какво точно става въпрос, но на вратата се почука. Тя отвори и видя Мейси, облечена все още с дрехите си от предишната вечер. Еди по инерция я огледа от главата до петите, спечелвайки си намръщен по­глед от съпругата си.

- Влез, Мейси - каза тя.

- Благодаря, доктор Уайлд - отвърна тя и влезе в апар­тамента. - Радвам се, че сте добре.

- Да, аз също. А ти как си? Как е приятелят ти?

- Джоуи? Добре е, само малко понатъртен. Обадих му се, след като си намерих хотел за през нощта. О, ето телефо­на ви. - Тя го подаде на Нина. - А при вас как мина?

- През по-голямата част от нощта ни разпитваха в по­лицията, което беше забавно. Между другото, това е съпру­гът ми - каза Нина, посочвайки Еди. - Еди. Чейс. Който оче­видно всеки път оправдава фамилията си31, когато стане въпрос за фусти.

Еди изсумтя раздразнено и се обърна към Мейси.

- Здрасти. Да, аз съм съпругът на Нина - и личен бодигард. За което не получавам кой знае какви благодарности.

- Здрасти. - Мейси небрежно стисна ръката му и също го огледа от глава до пети. Нина се досети какво си мисли - твърде стар, твърде плешив - и се подсмихна.

- И така - каза той, сядайки на дивана, - след като и вие сте тук, може би най-накрая някой ще ми разкаже какво ста­ва тук, по дяволите? Защо се наложи заради нещо, което ста­ва в Египет, да задигна ламборгинито на Грант Торн и да ви преследвам през половината град?

- Познавате Грант Торн? - попита Мейси. - Много е готин!

- Тук не става въпрос за Грант Торн - обади се Нина, забелязвайки как мнението на Мейси за Еди изведнъж се променя в положителна посока. - А за онези мъже, които те преследваха. Същите от Египет ли са?

- Само онзи с грозната прическа и ужасното сако.

- Аз пък мисля, че е доста яко - обади се Еди, но изведнъж се намръщи при спомена, който изникна в съзнанието му.

- Какво има? - попита Нина.

- Наскоро видях един човек със същото сако… - Челото му се набръчка и той се опита да си спомни. - По дяволите! Не беше само същото сако, и човекът беше същият! Беше на онази среща с последователите на култа, на която ме за­веде Грант!

- Храмът на Озирис?

- Да, точно това. Беше в лимузината заедно с шефа, онзи бившия актьор. Имаше и още един човек, отвратително из­глеждащ нещастник с голям белег от изгаряне…

- О, Боже! - прекъсна го Мейси и притисна ръка към дясната си буза. - Тук ли се намира белегът?

- Да, минава през лицето му.

- Видях го и в Египет - обърна се развълнувано тя към Нина. - Беше при Сфинкса, той ръководи цялата работа!

- Каква е тази история със Сфинкса? - попита Еди. - Какво търсят там?

- Нали се сещаш за телевизионните реклами, които ме вбесяват? - каза Нина. Той кимна. - Това търсят.

- Опитват се да го изкопаят преди АСН, за да могат да задигнат каквото има вътре - допълни Мейси.

- А вътре има…? - вдигна вежди Еди.

Мейси извади фотоапарата си.

- Ще ви покажа. - Тя видя лаптопа на Нина. - Мога ли да го вържа към него?