Операция "Озирис" - [16]

- Нека духът на Озирис те пази и ти даде сила! - пропя тълпата в отговор. Дори Грант се включи в поздрава, макар че несъзнателно размени местата на „пази” и „даде сила”.

Лицето на Озир грейна и той тръгна към сградата, разгова­ряйки по пътя със своите последователи. Еди не можа да не забележи, че лъвския пай от вниманието му се полагаше на привлекателните жени.

Междувременно от лимузината излезе друг мъж, който остана почти незабелязан от тълпата - мрачната му физио­номия веднага се открои сред усмихнатите лица на посре­щаните, а третият мъж, който се появи след него, накара Еди да застане нащрек. Ако се съдеше по чертите на втория мъж, това сигурно беше някой роднина на Озир - брат може би? - но веднага ставаше ясно, че водачът на култа е бил благо­словен едновременно от генетичната лотария и от самия живот. Изсеченото, слабо лице на втория беше белязано от изгаряне на дясната буза. От друга страна, жилавият му компаньон, с мазна коса на прическа в стил осемдесетте го­дини и сако от змийска кожа, приличаше на селяндур, но стегнатата му стойка веднага подсказа на Еди, че пред него стои бивш военен.

Озир стигна до вратата и видя, че Грант го чака там.

- О, господин Торн! - Той хвана ръката на актьора и здраво я разтърси. Сред тълпата проблеснаха светкавици на фотоапарати; двамата мъже инстинктивно се обърнаха към тях с широки усмивки на лицата. - Радвам се, че най-после се срещнахме.

- Чувствата ни са взаимни, господин Озир - отвърна Грант.

- Моля ви, наричайте ме Халид. Имам чувството, че вече ви познавам от филмите ви.

Грант се ухили, поласкан.

- Наистина ли? Страхотно! Опитах се да гледам някои от вашите, но се намират малко трудно в Нетфликс. Но пък гледах „Озирис и Сет”. Бяхте невероятен в него.

Озир махна скромно с ръка.

- Трябва да посетите централата на „Храма на Озирис” в Швейцария, там ще ви покажа останалите. Заповядайте, когато пожелаете; вратата ми винаги е отворена за вас. Но актьорската професия е вече зад гърба ми - имам ново при­звание. И толкова се радвам, че вие - той се обърна към тълпата - всички вие сте избрали да ме последвате в това невероятно пътуване. Вече сме десетки хиляди, пръснати сме по цял свят и броят ни непрекъснато ще расте, щом нови и нови открият, че истинското безсмъртие може да бъде на­мерено само чрез учението на Озирис. Всички ще живеем вечно! - Той протегна ръце към небето и тълпата отново из­рева ликуващо.

Брат му нетърпеливо даде някаква заповед и пазачите отблъснаха хората назад. Един от тях отвори вратата и до­като Озир и придружителите му влязоха вътре, мъжът със сакото от змийска кожа погледна презрително Еди.

Грант стигна до вратата, но се поколеба, щом забеляза, че Еди не върви след него.

- Какво има?

- Не си падам по такива мероприятия. Вие вървете; аз ще ви изчакам тук.

- Не, човече, ела с мен. Чуй какво има да каже - това ще промени живота ти. Ще можеш да преобърнеш процеса на стареене, отново ще изглеждаш на трийсет!

- Аз съм на трийсет - отвърна ледено Еди.

- Наистина ли? Господи боже. Не се обиждай, пич, про­сто изглеждаш доста… обрулен. - Осъзнавайки, че думите му няма да убедят бодигарда, Грант се примири: - Добре де… изчакай ме тук. Да.

- Забавлявайте се, господин Торн - отвърна Еди, докато Грант влизаше вътре. Поклати глава и леко се усмихна. Ра­ботодателят му беше живото доказателство, че някои хора са готови да повярват на всичко.

Поне „Храмът на Озирис” изглеждаше напълно безоби­ден, шантав култ.

*

Няколко часа по-късно Еди се прибра у дома.

- Как мина в ООН? - попита той, щом влезе в апарта­мента. После забеляза празната бутилка вино. - Ох.

- Мина наистина ужасно - отвърна намръщено Нина. Няколко часа по-рано се беше обадила на Хогарт и мисълта, че трябва да преразказва отново спора си с Ротшилд я ядо­са. - Нищо не успях да постигна, а Морийн се държа като истинска кучка; накрая ме накара да се чувствам ей толко­ва голяма. - Тя протегна треперещата си ръка към него и разтвори палеца и показалеца си на един сантиметър един от друг. - Не трябваше въобще да ходя. Нямаше да отида, ако не ме беше накарал.

- Не съм те карал - възрази Еди.

- Напротив! Със същия успех можеше да ме занесеш там на гръб!

Той поклати глава.

- Господи! Ротшилд те е ядосала, защо си го изкарваш на мен?

- Защото ти си тук! - извика тя. - Направо да не по­вярва човек.

- О, за Бога! - въздъхна Еди. - Престани. Бях на рабо­та! Вчера ти предложих да поговоря с Чарли, а ти ми каза да не го правя.

Споменаването на Чарли я подсети нещо.

- Къде беше тази сутрин? Опитах се да ти се обадя, но не ми вдигна.

- Защото работех. Когато съм на работа, не мога да про­веждам лични разговори. Знаеш го много добре.

- Но когато ти се обадих, не беше на работа. Чарли ми звънна - не можел да се свърже с теб и попита дали знам къде си.

Той се поколеба, смутен.

- Кога е било това?

- След като излязох от ООН. Някъде към един и половина.

- А, да, вярно. Бях с Грант Торн.

- Странно - рече Нина със съвсем невесел глас. - Чар­ли ми каза, че си на работа чак късно вечерта.

Почти можеше да чуе звука от скърцащия му мозък.

- Така стана, защото… направих услуга на Грант. Извън работа.